Входящата вода преминава през сепаратор от неръждаема стомана, в който грубите нечистотии и плаващи замърсители се отстраняват и след това се изпират с пречистената вода. Замърсителите се отводняват чрез пресоване и се отвеждат в контейнер с голям капацитет. В собствено пространство се извършва сепарацията на минералната част от замърсяването-пясък и малки камъчета, които след изцеждане се извеждат навън от сепаратора в пясъчния контейнер.
Цялостният процес промиване , аериране и транспорт на сепарираната (отделената) част се управлява от собствен процесор.
Превключване в случай на авария преливане се осъществява с помоща на неръждаем барабанен филтър, който при нормални условия е положение на готовност (stand-by).
След което водата тече към много стъпален тристепенен или четиристепенен) оксидационен селектор, чието задача е да затормози растежа на влакнестите бактерии, които причиняват изплуването на части от активната утайка (така наречената биологична пяна образуваща се във вторичните утаители).
Отпадъчната вода, втичаща се в селектора се смесва с аеробно ,,регенерираната активна" утайка, която е изпомпвана от дъното на вторичните утаители през регулируеми пневмохидропомпи (air lifts). Следващата регенерация подобрява нейните физиологически качества и обуславя добрата кондиция на активната утайка за следващпроцес на пречистване. Сместа от отпадъчните води и пречистващите биокултури след това се вливат в денитрификационния басейн, където в аноксидационна среда (това означава среда, в която единствен източник на кислород е самият кислород, съдържащ се в нитратите в достатъчно количество) биологично лесно разлагащото се замърсяване преминава през биологична денитрификация. Водата в денитрификационият басейн се разбръква и в случай на евентуално намаление на температурата под 10 градуса Celsia е оборудван с аериращи дифузери. Главният поток след това преминава в областта на активната зона- активацият, която се смята за ,,сърце" на биологичното пречистване. В активацията има инсталиран предварително подбран (изчислен) обем на биологичните филтри (твърди пластмасови носители на биомаса), които в периодични интервали се регенерират.
Комбинацията на активната утайка и биокултура, закрепена на твърд носител има много технологични предимства, най-важното от които е по- високата концентрация на пречистващата култура и от там стабилността на процеса срещу материални и хидравлични удари и действително много високия пречистващ ефект.
Биобасейните (активната зона) са оборудвани с разпределителни колектори от неръждаема стомана и аерационни дифузери от силикон, които имат не само висока дълготрайност, но преди всичко се характеризират с висок внос на кислород от въздуха в активните смеси, което в последствие означава по-ниски енергийни разходи. Голямо предимство на пречиствателните станции е тяхното технологично решени, което дава възможност за гъвкави промени на режима на експлотация и то както в едностъпален, така и в двустъпален режим. Става въпрос за уникална технология, използваща и предимството на деление на преобладаваща биокултура в активната утайка.
Преди всичко бактериалната култура в евентуалната първа степен последващо се сменя с пречистване с протозоална активна утайка. Вследствие и в зависимост на органичното натоварване става въпрос за действие, което има обратно на класическия процес редица предимства. Може да констатираме,че така решената технология може да функционира лесно и в двата варианта. Обратното на това не е истина. Никоя класическа пречиствателна станция не може да функционира добре без да се предвидят голями инвестиции за нейната реконструкция като двустъпална и освен това и като комбинирана.
Поддържката на правилни кислородни съотношения както и рециклирането и отделянето на утайката са решени чрез серия сензори и са управлявани от компютърна програма. Излишната активна утайка се изважда и подава в пространството за аеробно стабилизиране (средната част) и от там се отвежда към машинното отводняване, а утаената вода се рециклира обратно на входа на пречиствателната станция. Водата от вторичната седиментация преминава през микросито, което ограничава пропускането на частици по-голями от 17 микрона навън. Сепарираната част се връща в простора за аеробната стабилизация на утайката.
Така изчистената вода тече в областта на третичните континуални филтри, където се пречиства на максимално възможно най-добро качество, след което се отправя към финалната дезинфекция. Собствена хигиенизация се провежда с помощта на най-съвременното средство (хлорен оксид) и е почти единствен най-препоръчван начин за дезинфекция на пречистени води. Автоматичните анализатори наблюдават качеството на изтичащата вода и регистрират основните характеристики в предварително подготвените интервали. Архивацията на данните и едновременното визуализиране на най-важните възли е решено с помощта на пет камери, свързани с интернет, приведен на мониторно управление.
Автоматичното управление дава възможност на намеса в автоматичния процес и управлява всички ел.съоръжения. Следи производствените процеси и ги изобразява на монитора на оператора. В случай на повреда привежда в действие съответното резервно съоръжение.
Дистанционният пренос на данни и информация за работата са по-нататък подавани в мрежата на GSM или интернет.
Управляващата система освен това изпълнява и функцията на предпазно устройство.
Става въпрос за модерен съвременен и напълно автоматизиран технологичен процес, който гарантира постигане на всички изисквани параметри при минимални инвестиции и производствени разходи.
Превключване в случай на авария преливане се осъществява с помоща на неръждаем барабанен филтър, който при нормални условия е положение на готовност (stand-by).
След което водата тече към много стъпален тристепенен или четиристепенен) оксидационен селектор, чието задача е да затормози растежа на влакнестите бактерии, които причиняват изплуването на части от активната утайка (така наречената биологична пяна образуваща се във вторичните утаители).
Отпадъчната вода, втичаща се в селектора се смесва с аеробно ,,регенерираната активна" утайка, която е изпомпвана от дъното на вторичните утаители през регулируеми пневмохидропомпи (air lifts). Следващата регенерация подобрява нейните физиологически качества и обуславя добрата кондиция на активната утайка за следващпроцес на пречистване. Сместа от отпадъчните води и пречистващите биокултури след това се вливат в денитрификационния басейн, където в аноксидационна среда (това означава среда, в която единствен източник на кислород е самият кислород, съдържащ се в нитратите в достатъчно количество) биологично лесно разлагащото се замърсяване преминава през биологична денитрификация. Водата в денитрификационият басейн се разбръква и в случай на евентуално намаление на температурата под 10 градуса Celsia е оборудван с аериращи дифузери. Главният поток след това преминава в областта на активната зона- активацият, която се смята за ,,сърце" на биологичното пречистване. В активацията има инсталиран предварително подбран (изчислен) обем на биологичните филтри (твърди пластмасови носители на биомаса), които в периодични интервали се регенерират.
Комбинацията на активната утайка и биокултура, закрепена на твърд носител има много технологични предимства, най-важното от които е по- високата концентрация на пречистващата култура и от там стабилността на процеса срещу материални и хидравлични удари и действително много високия пречистващ ефект.
Биобасейните (активната зона) са оборудвани с разпределителни колектори от неръждаема стомана и аерационни дифузери от силикон, които имат не само висока дълготрайност, но преди всичко се характеризират с висок внос на кислород от въздуха в активните смеси, което в последствие означава по-ниски енергийни разходи. Голямо предимство на пречиствателните станции е тяхното технологично решени, което дава възможност за гъвкави промени на режима на експлотация и то както в едностъпален, така и в двустъпален режим. Става въпрос за уникална технология, използваща и предимството на деление на преобладаваща биокултура в активната утайка.
Преди всичко бактериалната култура в евентуалната първа степен последващо се сменя с пречистване с протозоална активна утайка. Вследствие и в зависимост на органичното натоварване става въпрос за действие, което има обратно на класическия процес редица предимства. Може да констатираме,че така решената технология може да функционира лесно и в двата варианта. Обратното на това не е истина. Никоя класическа пречиствателна станция не може да функционира добре без да се предвидят голями инвестиции за нейната реконструкция като двустъпална и освен това и като комбинирана.
Поддържката на правилни кислородни съотношения както и рециклирането и отделянето на утайката са решени чрез серия сензори и са управлявани от компютърна програма. Излишната активна утайка се изважда и подава в пространството за аеробно стабилизиране (средната част) и от там се отвежда към машинното отводняване, а утаената вода се рециклира обратно на входа на пречиствателната станция. Водата от вторичната седиментация преминава през микросито, което ограничава пропускането на частици по-голями от 17 микрона навън. Сепарираната част се връща в простора за аеробната стабилизация на утайката.
Така изчистената вода тече в областта на третичните континуални филтри, където се пречиства на максимално възможно най-добро качество, след което се отправя към финалната дезинфекция. Собствена хигиенизация се провежда с помощта на най-съвременното средство (хлорен оксид) и е почти единствен най-препоръчван начин за дезинфекция на пречистени води. Автоматичните анализатори наблюдават качеството на изтичащата вода и регистрират основните характеристики в предварително подготвените интервали. Архивацията на данните и едновременното визуализиране на най-важните възли е решено с помощта на пет камери, свързани с интернет, приведен на мониторно управление.
Автоматичното управление дава възможност на намеса в автоматичния процес и управлява всички ел.съоръжения. Следи производствените процеси и ги изобразява на монитора на оператора. В случай на повреда привежда в действие съответното резервно съоръжение.
Дистанционният пренос на данни и информация за работата са по-нататък подавани в мрежата на GSM или интернет.
Управляващата система освен това изпълнява и функцията на предпазно устройство.
Става въпрос за модерен съвременен и напълно автоматизиран технологичен процес, който гарантира постигане на всички изисквани параметри при минимални инвестиции и производствени разходи.